Ground Report

Ислямът е една от световните религии, изповядвана от повече от 900 милиона мюсюлмани в съвременния свят. Думата „ислям” произхожда от думите мир и състояние на мир и означава мирно съществуване. Ислямът е начин на живот и едновременно с това – форма на управление, социална структура и съвкупност от норми, регулиращи междуличностните отношения. Това е религия изключително ориентирана към правото. Ислямската религия се състои принципно от две части: теология, която установява в какво е длъжен да вярва мюсюлманинът ,и шериат , предписващ на вярващите какво трябва да правят”.”Шериат” в превод от арабски означава”пътят, който трябва да се следва” и представлява Ñ‚.нар. мюсюлманско право. Шериатът се основава на задълженията, възложени на вярващия, а не на неговите права. Мюсюлманското право се прилага само в отношенията между мюсюлмани, тъй като религиозният принцип, на който се основава, отпада, когато едната от страните не е мюсюлманин. Съществуват четири основни източника на мюсюлманското право:
1.Коран2.Сунна 3.Иджма 4.Кияс. Коранът означава „рецитиране”, съдържа посланията на Аллах и Мохамед и се състои от 144 глави, разкрити на Пророка в период от 23 години. Коранът е принципно основният източник на мюсюлманско право. Той съдържа
правилата ,според които мюсюлманското общество трябва да се организира и ръководи, и предоставя средствата за разрешаване на конфликти между индивидите , както между отделната личност и държавата. Въпреки това коранът не представлява кодекс . Все пак в него се съдържат множество правни предписания и забрани, чиято юридическа сила се определя в зависимост от мястото на строфата в контекста на главата. Мюсюлманските съдии не са длъжни да тълкуват корана ,авторитетното тълкуване на тази книга е предоставено на теолозите –юристи и именно с техните трудове трябва да се съобразяват съдиите. Сунната разказва за битието и поведението на пророка, с които вярващите трябва да съобразяват собствения си живот. Сунната е сборник с адати, Ñ‚.е. традиции, касаещи делата и думите на Мохамед. Иджамите са третият източник на мюсюлманското право. Те са традиции, създадени с единодушното съгласие на теолозите – юристи. Съвременният съдия търси мотиви за своето решение не в Корана, а в книгите , където са изложени разрешения , осветени от иджимата. Основата на мюсюлманското право е не рационална , а религиозна и божествена. Има две традиции в съвременния мюсюлмански свят – на сунитите и шеитите .Сунитите ,позовавайки се на определени предписания от корана и сунната , вярват, че мюсюлманският народ трябва да се управлява от избран чрез всеобщо съгласие държавен глава халиф. Т е са привърженици на демократичните принципи на управление. От друга страна , шиитите възприемат лидера на ислямския свят повече като имам – духовен водач, отколкото като халиф. Те са убедени, че той трябва да е потомък на пророка и да се придържат към идеята за наследствена монархия. Независимо от тенденцията към преплитане на религиозно и светско право в областта на семейното право са се запазили някои закони. Така, например в някои мюсюлмански страни все още е невъзможно девойка да бъде омъжена ако бащата или дядото по бащина линия да одобри брака. Полигамията е получила одобрение в съвременната правна система. Една от сериозните промени в семейното право е възможността съпругата да поиска развод. Ð’ Турция през 1926 се установява европейски модел на семейно и наследствено право , което е в разрез с ислямските понятия. Турците отхвърлят многобрачието, възможността за едностранно разтрогване на брака от мъжа, неравното разпределение на наследството между мъжете и жените на покойника. Има три групи съвременни правни системи Те са: Първата група се представлява от страните с мюсюлманско население, бивши социалистически републики. Там ислямът не се подкрепя от държавата и мюсюлманското право отстъпва място на позитивното. Втората група е съставена от държави ,където ислямът е официална религия – Саудитска Арабия, Иемен, Афганистан, Пакистан, Сомалия и др. Тези страни живеят според нормите на мюсюлманското право, а на практика се ръководят от обичайното право, което признава превъзходството и съвършенството на Шериата, но често се разминава с него. Ð’ държавите от третата група ислямът не е официална религия. Мюсюлманското право е сведено чрез прецеденти към обичая и регулира само определени страни от обществения живот, сред които личният статус и религиозните учреждения. А сега да разгледаме правата на жената според това право. Ð’ исляма положението на жената е много лошо, тъй като тя е ограничена в свободата си. Всъщност правата и са много ограничени, за разлика от тези на мъжа. Ислямът признава жената за пълноценен равен партньор на мъжа в запазване на човечеството.
Тя е равна на мъжа при получаването на образование и в търсене на знание. Жената
има право на мнение , колкото и мъжът. Ислямът дава на жената равни и независими
права на договаряне, приемане, печалба и имущество. Нейният живот , имущество и чест са свещени като тези на мъжа. Ако извърши нарушение, наказанието и е не по-малко или по-голямо от това на мъжа в този случай. Ако е онеправдана или ощетена , тя получава дължимите и компенсации, равни на които ще получи един мъж в нейното положение.
Освен , че признава жената за независимо човешко същество с роля еднаква на оцеляването, ислямът и определя дял от наследството. Но неравенството между мъжа и жената ясно проличава при подялбата на имуществото. Мъжът получава две части от наследството, а жената една.
В някои случаи при свидетелстване се изискват двама мъже или един мъж и една жена.
Според мюсюлманския закон жената има определени привилегии, от които мъжът е лишен. Тя е освободена от религиозни задължения, например молитви и говеене по време на месечните и кръвотечения , по време на раждане . Освободена е и от присъствието на петъчната молитва , а също от всички финансови отговорности.”
При молитва жената стои зад мъжа мюсюлманин . Мюсюлманката винаги се свързва с една стара традиция, известна като 6 хиджаб. Ислямският стил е жената да се разкрасява с покривалото на достойнството, целомъдрието , чистотата и съвършенството. Тя трябва да се въздържа от всички постъпки и жестове, които могат да възбудят страстите на други хора освен законния и съпруг”. Положението на жената е формулирано от Корана. И жените имат същите права , каквито и задължения , съгласно обичая, но мъжете са стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър.” /2:228/
5.1. Полигамията е разрешена според определени условия и обстоятелства.
2.Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди исляма не е имало какви да било ограничения и застраховки „
3.Чл. 10 от Положението на жената в Исляма.
4. Член 2,13 от жената в Исляма.
Твърди се ,че трябва да има равенство между жените. Откъсът от Корана , свързан с този въпрос, е следният:
„А ако ви е страх , че не сте справедливи към сираците ,ако се ожените за тях, сключете брак с онези от жените, които харесвате „две или три , и четири”.
А ако ви е страх, че не са справедливи , женете се за една или за пленнички. Това
показва какво неправилно отношение има към жената в исляма. Тя няма право на един брачен партньор, а трябва да го дели с други жени. Ако я хванат да изневерява, мъжът може да я тормози или убие. Философията на исляма има следното манипулативно и
изкривено разбиране:
„ Като разрешение на проблема ислямът предлага да се позволи на нещастния неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито като отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата ,и към втората жена . По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да подтиснат естествените стремежи и
духовни желания. Ислямът го предлага, защото не търпи лицемерие в човешките отношения”.
Това показва мракобесието, незаслужената привилегия и глупав фалш на заблудата на исляма. Мъжът е защитен, неговите нужди са поставени преди всичко. Това показва егоизмът, демагогията, наглостта, аморалността и извращението на исляма. Всичко в закона дава прекомерни права на мъжа в ущърб на жената. Според тях по-добре да има втори брак, отколкото да лъже жена си. Има три възможности пред мъжа:
– Да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца
– По един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга
– Да осинови деца и да им даде своето име
Според тях „ Развод в такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да има деца. Освен това, за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се развеждат само, когато няма друга възможност. От друга страна, съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг. Ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е отчаяна и никой не се интересува от нея , знаейки, че не може да роди.
Осиновяването също е изключено, защото ислямът повелява всяко дете да бъде назовано с името на истинския си баща и ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано „брат на вярата”.
Според тях има времена, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да се намира в състояние, което не и позволява да дава любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Възможно е причината да се крие в самата и природа, някаква болест, труден период на раждане, месечен цикъл. Затова той си взема друга жена. Това ,разбира се, няма да е проблем ако мъжът истински държи на жената. Особено ако има морални ценности , той няма да и изневерява. Ще бъде почтен в отношението си към нея и няма да я огорчава . Ако ще я тормози по-добре , по-добре да се разведат.
7При исляма важат следните правила:
1.Двете страни трябва добре да се познават и тяхната връзка да бъде чиста и свята.
2. Мъжът се поощрява да избира своята партньорка въз основа на постоянните ценности т.е. набожност, морал, характер и т.н., а не въз основа на нейното богатство, семейно положение или чисто физическа привлекателност.
3.На жената се дава правото да се убеди, че кандидатът е подходящ за нея, заслужава нейното уважение и любов и е в състояние да я направи щастлива.
4.Жената има право да изисква от бъдещия си съпруг сватбен собствен дар според някои представи и също според неговите възможности.
5.Бракът трябва публично да се обяви и да се отпразнува с веселие. Свободното съгласие на двете страни е задължително условие, без което бракът се смята за недействителен.
6.За да бъде законен, всеки брак трябва да се засвидетелствува от двама души на възраст и да се регистрира в официални документи.
7.Задължение на съпруга е пълната издръжка на съпругата. Ако тя притежава имущество, придобито преди бракът или след него съпругът няма никакъв дял от
имота на съпругата си.
След като ислямския брак се базира на споменатите правила и се насочва от съответни гаранции, ако той не функционира добре, очевидно съществуват сериозни причини, които могат да се преодолеят с помирение. В такива случаи се прилага крайната мярка на развода.
1. Двете заинтересовани страни трябва да се стремят към уреждане на своите спорове , да решават взаимно проблемите си.
2. Ако не успеят, трябва да бъдат назначени двама съдници, един от роднините на съпруга и един от роднините на съпругата, за да се опитат да установят мир между съпрузи да уредят техните различия.
3. Ако и това не помогне се пристъпва към развод.
Според религиозния мюсюлмански закон Шериат извънбрачната връзка се наказва с убийство с камъни. Прелюбодеянието се доказва, ако за него свидетелстват четирима мъже. Присъдата се изпълнява по следния начин: жената бива заровена в земята до шията и замеряна с камъни, докато главата и стане на пихтия. При това местни ходжи следят дали хората хвърлят само малки камъни, за да може да се удължи агонията на жертвата. Днес шериатът все още се прилага в държави като Иран, Саудитска Арабия, Судан, Сомалия, Либия, Пакистан и Северна Нигерия.
Това показва една неоправдана и варварска жестокост и неравенство между половете. Така трябва да избиват и мъжете прелюбодейци, а вместо това им позволяват многоженство. Законът на Шериата е най-садистичната и глупава
законодателна система, която болният човешки мозък може да измисли. Такава свирепост и то в съвремието ни. Показва ислямската религия като абсолютна лицемерна заблуда на себе праведни умове, които вършат законно прелюбодейство.
Домашно насилие в арабските страни има. Според д-р Назир Мохамед ал Мухайза
,психолог в университета в Ал-Риад подчерта, че депресията е една от причините за домашно насилие. Когато мъжът не може да посрещне нуждите на семейството или не може да осъществи мечтите си , той става нервен , не знае как да постъпва , става агресивен и накрая стига до упражняване на домашно насилие върху по-слабите членове на семейството.
Причините за депресия са много, някои са в работното място, конкуренцията , икономически недостатъчен доход, заеми, конфликти със съседи, безработица, неуспехи, и други. Липсата на силна вяра и слаба връзка между членовете на семейството увеличава чувството на депресия , колебание или гняв, който накрая стига до насилие върху слабите членове на семейството. Най- разпространената форма е биенето.
Ð’ арабските страни домашното насилие в големите градове е 70%.Ð’ 80% от тях главата на семейството – бащата или големия брат са тези, които упражняват насилието,75% от жертвите на домашното насилие в арабските страни са жени и деца.
В Турция побоят над жените e една от най-често срещаните форми на насилие.
Съгласно проучване не по-малко от 10% преживяват насилие всеки ден или всяка седмица. Малтретирането в семейството се приема за личен въпрос, поради което малка част от жените се обръщат към полицията.
В Ирак се позволява избирането на жени в националната асамблея ,обаче те са представени символично. Конституцията предвижда някои права за жените, но те не се спазват. Насилие над брачен партньор е основание за развод и може да бъде наказано.
Според закон от 1990, мъж който извърши ”убийство за чест” може да получи съдебен имунитет. Изнасилването е забранено със закон. Проституцията е незаконна. Обезглавяват жени обвинени в проституция.
От 1991 г. в Сомалия действа закон за забрана за обрязване на женските полови органи на жените.
Ще изброя ограниченията и малтретирането на жените по време на Талибанския режим:
1.Пълна забрана за полагане на труд извън дома, отнасяща се до жени учители , инженери и др. професии. Само на някои жени е разрешено да работят като лекари и медицински сестри в Кабул.
2.Пълна забрана за действия извън дома, освен ако жената не бъде придружена от близък роднина от мъжки пол, например брат, баща или съпруг.
3.Забрана за общуване със съдържатели на магазини
4.Забрана за извършване на преглед от мъж лекар
5.Забрана за посещаване на училище , университет или друга образователна институция. Девическите училища са превърнати в религиозни училища.
6.Задължително е носенето на дълъг воал , покриващ цялото тяло на жената.
7.Побой и обиди на жени, които не са облечени в съответствие с правилата, или на жени не придружавани от мъжки роднина.
8.Побой на жени на публично място в случай на непокрити глезени.
9.Публичен бой на жени ,уличени в прелюбодеяние.
10.Забрана за използване на козметични средства. На много жени, поставили си лак на ноктите биват отрязвани пръстите.
11.Забрана за разговор и здрависване с мъж, който не е бахрем.
12.Забрана за смях на висок глас.
13.Забрана за носене на обувки на висок ток.
14.Забрана за возене в такси без мъжки роднина

15.Забрана за участие в радио или телевизионно предаване.
16. Забрана за спортуване или влизане в спортен стадион или клуб.
17.Забрана за каране на колело или мотоциклет.
18.Забрана за носене на ярко оцветени дрехи.
19.Забрана за събиране за празници или други развлечения
20.Забрана за пране на дрехи на реки или други обществени места.
21.Промяна на наименованията на места съдържащи думата „жена”.Градината на жените е наречена” Пролетна градина”.
22.Забрана за показване от балкона.
23.Задължително боядисване на всички прозорци с цел отвън да не могат да бъдат видени жените.
24.Забрана мъже да вземат мерки и да шият женски дрехи.
25.Закриване на женски обществени бани.
26.Забрана жени и мъже да пътуват в един автобус
27.Забрана за снемане на жени и т.н.
Ð’ Судан домашното насилие срещу жените продължава да е проблем. Правителството не работи по проблема за насилието над жените. Наказанието за изнасилването предвидено в наказателния закон варира от 100 камшика до 10 години затвор или смъртно наказание. Много често присъдите не се обявяват и са много по-леки от предвиденото наказание. Много жени са обрязвани, въпреки, че обрязването е забранено със закон. Ð’ Иран малтретирането в семейството се счита за частен въпрос, затова рядко се дискутира публично. Изнасилването и проституирането е противозаконно. Жените имат достъп до начално и средно образование. През септември 2000г. Маджилис прие противоречив закон, разрешаващ на неомъжените жени да пътуват в чужбина с цел обучение. Правителството не ги възпрепятства да упражняват, иначе традиционните мъжки професии, сред които медицина, стоматология, журналистика и земеделие. Въпреки това голяма част от жените не желаят да работят извън домовете си. Държавата провежда полова сегрегация на публични места и забранява откритото общуване на жени с неженени мъже ,несвързани с тях. Всички жени независимо от възрастта си, трябва да получат разрешение за сключване на брак от баща си или друг роднина от мъжки пол. С оглед практиката на Сикех, законът предвижда „краткотраен брак” – обичай, при който жена или момиче може да стане съпруга на женен или неженен мюсюлманин след кратка религиозна церемония. Този брак може да трае не повече от една нощ или 30 минути. Бракът не се отразява в документ съгласно ислямското право мъжът може да има колкото желае съпруги Сикех. Назателният кодекс предвижда убийство с камъни на мъж или жена уличени в прелюбодеяние. Жените имат право на развод ако мъжът е пристрастен към наркотици.
В Нигерия домашното насилие срещу жените си остава широко разпространено. Дискриминацията към жените си остава проблем. Обрязването на женските полови
органи е широко разпространено.
Според статията „Човешките права в исляма. Демокрацията”
Правата на съпругата са следните:
А. тя да живее там, където живее нейният съпруг.
Б. съпругът и да я подкрепя по време на брака и преди да я получи за своя жена.
В. Съпругата има независимо от нейното собствено финансово положение и състояние право на тези разходи.
Г. Право на съпругата е, да изисква приятелство от своя съпруг при приключването на договорния съюз.
Д. Съпругата има право на това, да наследи своя съпруг. Също тя наследява своите родители, своите деца и своите роднини.
Е. Всеки от двамата съпрузи трябва да съхранява интимната сфера на другия и не трябва да разбулва и разкрива нищо от неговите тайни, ако той има морални и телесни недъзи. Това право трябва да се защитава при освобождаването на съпругата и след това.
Според статията „ Истината за шериата” пише, че според тях, за да докаже, че са изнасилени момичето, девойката или жената трябва да има четирима мъже мюсюлмани за свидетели. Ð’ противен случай тя бива съдена за прелюбодеяние, което се наказва сурово. 8Тогава тя е осъдена от съвета на старейшините на родното си село Мервала, провинция Пенджа, Южен Пакистан да бъде групово изнасилена като обезщетение по лъжливото обвинение, че по- малкият и брат Абул сторил същото с девойка от съседен клан. Започнатата от нея съдебна битка за намиране на истината доведе не само до излизането преди седмици на книгата „ Ð’ името на народа”, така
и до промяна в законодателството, според която изнасилванията в Пакистан ще бъдат съдени според светските закони, а не според Шериата. Новият законопроект беше приет от долната камара на парламента. За да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен и от горната камара. В Афганистан все повече жени се самоубиват чрез
запалване, твърдят правозащитници.
Причините за трагедиите са нежеланите бракове и масовото насилие упражнявано върху тях.
Заключение
След като разгледахме законите в мюсюлманските държави стигнахме до извода, че жените нямат почти никакви права или те са само на книга. Те са ограничавани и лишени от свобода, направени са робини на мъжете и често са жертви на насилие.
Светските закони са подчинени на Мюсюлманската религия, която толерира Шериата. Той наказва изключително строго жената, защото е написан в изгода на мъжа. Тези хора не дават на жената право на избор и на реализация. Цялото им законодателство е за промяна.

Съдържание
1.Домашно насилие в ислямските страни ( Семинар . Развиване на националната мрежа и на)
2.http: // www. Islaam.hit.bg – 3 материала Положението на жената, Полигамия, Брак и развод
3.http://dnevnik 2.etaligent net/show/ ?storyid =295277
В.Дневник 22 ноември 2006г.
legatheory@data.bg : : Преглед на тема – Истината за Шериата
4.1Политически права на жените 2.Политически права в исляма. Демокрацията
5.Закони в мюсюлманските страни – Legal Theory.ORG – Философия, теория и история на държавата и правото